ИМУНОДЕФИЦИТЕН СИНДРОМ ПО КОТКИТЕ   (FIV INFECTION)

Имунодефицитният синдром или СПИН по котките е сравнително ново заболяване, приличащо на синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН) по хората. В нашата страна то се подценява както от стопаните, така и от ветеринарните лекари, поради липсата на достатъчна информираност и условия за лесна диагностика. Най-често за диагноза се приема вторичната (опортюнистична) инфекция, причинена от друг инфекциозен агент, в следствие на отслабената имунна система.

Причинител на заболяването е вирус от семейство Ретровируси – род Лентивируси, съдържащи РНК, който засяга определени класове бели кръвни клетки, имащи отношение към имунния отговор.

Заболяването е разпространено по целия свят, като най-голям брой заразени животни има в САЩ – около 2 до 8 % от всички котки. В България няма статистически изследвания за степента, в която се среща FIV, но има основателни данни, че заболяването съществува.

Най-честият начин на предаване е т.нар. хоризонтален тип – чрез ухапване, тъй като вирусът се съдържа в слюнката. Поради това агресивните котки са по-предразположени към заразяване. При женските котки заболяването се среща около три пъти по-често, отколкото при мъжките. Възможно е и предаването на заболяването от инфектирана майка на новородените (вертикален тип инфектиране).

Човекът и другите бозайници не боледуват от имунодефицитния синдром, характерен за семейство „Котки”.

Вирусът лесно се унищожава от висока температура, миещи вещества, дезинфектанти, UV лъчи и др.

Инкубационният период може да продължи от 3 седмици до над 3 години, като трудно може да се предвиди кога ще се развият клиничните признаци на заболяването.

През първите седмици след заразяването котката е угнетена, апетитът отслабва, температурата е повишена, като тези симптоми обикновено отминават за няколко седмици. Следва безсимптомно носителство, което продължава често с години.

Преди проявяването на симптомите, които характеризират синдрома на придобита имунна недостатъчност, се преминава през етапа на генерализирана лимфоаденопатия (увеличаване и възпаление на всички лимфни възли в организма), което продължава месеци.

Симптомите на СПИН са загуба на тегло (над 10 % за кратко време), диарии, възпаления в устната кухина, кожни, неврологични и респираторни инфекции, нарушение в кръвната картина и др., които трудно се разграничават от симптомите на други заболявания. Тези симптоми продължават с месеци, през които стопаните се чудят какво става с котката им, ветеринарните лекари, които ги лекуват много често лекуват съпътстващите заболявания, което няма ефект и котката завършва летално.

Диагностиката е сигурна, само ако се вземе кръв и се изследва лабораторно. За съжаление, в България не се извършва това изследване, поради липсата на консумативи – по-специално в акредитираните лаборатории на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ). Научните сътрудници от института биха извършили изследването ако бъдат снабдени с реактиви (дори от самите собственици на котки).

Лечението е трудно, имайки предвид, че няма специфична антивирусна терапия за котки. Лечението с медикаменти, редуциращи вирусния товар на HIV при човека, може да се прилага, но лекарствата са трудно достъпни, скъпи, прилагат се много продължително време и не гарантират положителен ефект. Прилага се симптоматично лечение на вторичните инфекции, което облекчава и удължава живота на заболелите котки.

Има проучвания в областта на ваксинопрофилактиката, но резултатите не са обнадеждаващи. На практика, ваксина против това заболяване не се прилага.

На стопаните на тежко болните животни се препоръчва евтаназия от хуманни съображения.

д-р Иван Томов – ветеринарен лекар

назад | нагоре

 

НФФе. Всички права запазени. Web-master