МИКРОСПОРИЯТА – ОПАСНА КАКТО ЗА ВАШАТА КОТКА, ТАКА И ЗА ВАС САМИТЕ*

Кожните заболявания са често срещани при домашните котки. Те правят най-силно впечатление, защото пораженията, които предизвикват, са видими от всички. Съществуват много сериозни заболявания на вътрешните органи, но те не са така шокиращи за собствениците както дерматологичните болести.

Когато за пръв път видях котка с напреднала форма на микроспория, бях още студент – бях потресен от гледката. Болестта беше обхванала цялото тяло, повечето козина беше изпадала, а кожата беше покрита с люспички. Котката изглеждаше много нещастна и изплашена. Тогава си помислих, че микроспорията е най-смъртоносното заболяване от всички. Въпреки че това не е вярно (с изключение на генерализираната форма), микроспорията е много неприятно и упорито заболяване.

Причинителят представлява микроскопични гъбички, които се локализират по космите и кожата на котките. Тези гъбички се възпроизвеждат чрез спори, които са много устойчиви на условията на околното среда – издържат месеци и дори повече от две години. Затова стопаните трябва да са много последователни и упорити, особено когато имат повече от една котка или отглеждат и други животни.

Обикновено не се разбира от къде котката се е заразила с микроспория. Инфекциозният причинител може да се внесе в къщи с обувки, дрехи, други котки и дори с мръсни ръце. Бездомните котки и кучета са много често източник на заразяване с микроспория.

Спорите са устойчиви на изсушаване, ниски температури и дори на директна слънчева светлина. За дезинфекция са подходящи високите температури, хлорните, йодните и други дезинфектанти.

Дори и най-наблюдателните стопани обикновено не забелязват наличието на микроспория през първите 10 дни от заболяването. В началото най-често се появяват малки овални петна по кожата, които изглеждат като покрити с прах. Те се забелязват след разгръщане на козината. Космите по засегнатите места изглеждат като пречупени или като срязани с ножица. Най-често обхваща ушите, опашката, лапите, но и всички други части на тялото: корем, лице, гръб и т.н. Кожата се зачервява, покрива се с люспички и изглежда възпалена. Котките се ближат и чешат, като по този начин допълнително дразнят кожата.

Не се колебайте да се консултирате с ветеринарен лекар, дори и при най-малки съмнения за микроспория – само ветеринарен лекар може да потвърди диагнозата и да назначи подходящо лечение!

Опитният ветеринарен лекар може да диагностицира заболяването визуално, но е възможно да се сбърка с друго заболяване като краста, себорея, трихофития и др. Лабораторните изследвания могат да потвърдят диагнозата на 100 %, като пробата се обработва и се наблюдава с микроскоп.

Заболяването може да се диагностицира лесно като се използва т. нар. Вуудова лампа на базата на UV светлина. Този метод е интересен за собствениците, защото котката се поставя на тъмно и при осветяване с лампата засегнатите места светят в изумрудено зелено. Ако не видите този цвят, това означава, че котката ви е здрава. Този метод е лесен и бърз, но на него не може да се разчита напълно, въпреки че може да насочи диагностицирането до голяма степен.

Микроспорията е неприятно и упорито заболяване, но може да бъде излекувана успешно, ако стопаните също проявят упоритост. Решението за метода на лечение трябва да се вземе от ветеринарен лекар, но вие можете да изберете най-удобния за Вас вариант.

Лекарствата за външно приложение са ефективни след неколкократно прилагане. Необходимо е да се третират не само засегнатите участъци, но и областите около тях. Но, както знаем, котките са много чисти животни и често се ближат. Въпреки това, някои стопани постигат успех с външни препарати и къпане. Може да се използва специална предпазна яка, но повечето котки “полудяват” и искат да се освободят от този “моден аксесоар”.

Възможно е лечение с таблетки за вътрешно приложение. Всеки собственик на котка знае как е най-лесно за него и най-подходящо за котката успешно да й даде таблетка. Ефектът от лечението зависи от стадия на заболяването и индивидуалните особености, но при всички случаи е по-добре да се приложи комбиниране на двата метода.

Съществуват и ваксини срещу микроспория, които успешно се прилагат в много страни. Те се прилагат с мускулна инжекция, двукратно, като ефектът се очаква известно време след втората ваксина.

Каквото и лечение да се предприеме, то трябва да се комбинира с подобряване на хигиенните условия на отглеждане. Необходимо е често почистване и дезинфекция на повърхностите, които е възможно да са заразени със спори и изпиране на материите, където лежи котката.

Човек трудно може да се зарази с микроспория, но няма гаранция, че точно Вие няма да сте “късметлията”. Необходимо е да се вземат мерки от всички членове на семейството, напр. често измиване на ръцете, особено след контакт с котката. Децата са много по-податливи към заразяване с микроспория, като най-често се засяга кожата на ръцете. Лечението при тях е трудно, но много често с напредване на възрастта се наблюдава самоизлекуване при достигане на полова зрялост.

д-р Иван Томов – ветеринарен лекар

* Статията е публикувана в полското специализирано издание „Кот”, бр. 4 (8) от 2006 г.

назад | нагоре

 

НФФе. Всички права запазени. Web-master